Препичат се на слънчице.
сряда, 28 септември 2016 г.
вторник, 27 септември 2016 г.
Котю - 27.09.2016 г.
Котю изчезна още в първите топли дни на пролетта и едва днес се появи отново в двора на нашата ферма. Ако се съди по факта, че половината тазгодишни котенца в селото приличат на него, явно, че е бил много ангажиран цяло лято.
петък, 23 септември 2016 г.
Есенни пиленца и есенно слънчице - 23.09.2016 г.
Пиленцата прекараха целия ден на двора под лъчите на есенното слънчице и под зоркия поглед на мама. През лятото квачката отдавна щеше да ги е оставила да се оправят сами, но заради студените вече нощи продължава да се грижи за тях.
четвъртък, 22 септември 2016 г.
Смокини - 22.09.2016 г.
Когато през лятото на 2013 година купихме двора в който сега е нашата ферма и разчистихме 20 годишния буренак по нищо не разбрахме, че тук някога е имало смокиня. През 2014 -та и 2015 - та също не сме забелязали стъбла на смокиня. Малко след първото косене на двора тази година забелязахме млади стъбла, покарали на гъсто на около 3 - 4 квадратни метра. Запазихме ги и сега са високи около 50-60 см. и дори имат малки плодчета.
Ако ги бяхме видели и запазили преди първото косене, вероятно щяха и да узреят тази есен. Нямаме много опит със смокините, но сме чували, че такива есенни плодове оцеляват през зимата и узряват следващата година.
В крайна сметка се оказа, че тук е имало доста голямо и дългогодишно за условията в Северна България смокинено дърво, което загинало ( но явно само надземната му част ) преди по-вече от 20 години. Чудно нещо е природата!
Ако ги бяхме видели и запазили преди първото косене, вероятно щяха и да узреят тази есен. Нямаме много опит със смокините, но сме чували, че такива есенни плодове оцеляват през зимата и узряват следващата година.
В крайна сметка се оказа, че тук е имало доста голямо и дългогодишно за условията в Северна България смокинено дърво, което загинало ( но явно само надземната му част ) преди по-вече от 20 години. Чудно нещо е природата!
Абонамент за:
Публикации (Atom)